fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби


Сигнали за корупция


Съвместно съобщение на Държавна агенция „Архиви” и Държавна агенция за българите в чужбина относно Закона за връщане на конфискуваното имущество и обезщетението приет в Република Сърбия
06.08.2013

        
        
Във връзка със зачестилите запитвания на български граждани, родени в пределите на днешна Република Сърбия, предоставяме следната информация относно приетия Закона за връщане на конфискуваното имущество и обезщетението:
Съгласно Закона, право на връщане съгласно неговите разпоредбие възможно да се реализира за имуществото, отнето съгласно прилагането на нормите на актовете, подробно описани в чл. 2 [1].
Редът и условията за връщане на имуществото и обезщетяване са уредени в Глава четвърта, чл. 39 – чл. 50.
Молба за връщане на имущество съгласно този закон могат да поднесат всички бивши собственици на отнето имущество или техните законни наследници и юридически приемници.
Молба по предходния абзац могат да подадат заедно всички законни наследници на бившия собственик или всеки от тях поотделно.
Право на подаване на молба съгласно този закон имат всички бивши собственици на отнето имущество, техните законни наследници или юридически приемници, независимо от това дали са подали молба съгласно Закона за обявяване и вписване на отнето имущество („Службени гласник на РС”, бр. 45/05).
Молба се подава в срок от две години от деня на публикуването на поканата от Агенцията по чл. 40 т. 2 от този закон – Агенцията за реституция, на Интернет-страницата на Министерството на финансите.
Съгласно информацията, обявена на страницата на Агенцията за реституция, срокът е 01.03.2014 г.
На основание чл. 42 от Закона за връщане на конфискуваното имущество и обезщетението,  молба се подава до Агенцията за реституция – съответния неин филиал – с приложени необходимите доказателства, на място в Агенцията или по пощата.
Заявлението се подава по образец (Образец ЗВИО) публикуван на сайта на Агенцията и съдържа задължителни  данни (обозначени със звезда) За по-голяма яснота формуляр на заявлението се прилага.
Задължително е попълването на всички рубрики: вид и наименование на иззетото имущество; локация; вид и състояние на имота, ако това състояние е известно, правна връзка на подателя с бившия собственик.
Молбата съдържа данни за:
  • бившия собственик – име, име на един от родителите и презиме, дата и място на раждане, местоживеене, съответно местоживеене по време на отнемането на имуществото и гражданство, название и седалище;
  • отнетото имущество, за което се отнася молбата – вид, название, размери, съответно повърхнина, мястото, където се намира недвижимият имот, номер на кадастралния парцел по старите и валидните параметри, изглед и състояние на имуществото по време на отнемането, съответни данни за движими вещи;
  • право на собственост на бившия собственик на отнетото имущество;
  • основание, време и акт за отнемането;
  • подателя на молбата – име, име на един от родителите и презиме, данни за раждане, местоживеене, гражданство, ЕГН, име, презиме и местоживеене на пълномощника, название и седалище на фондацията, данни за лицето, което представлява фондацията и лицето, което е пълномощник на фондацията;
  • юридическа връзка между подателя на молбата с бившия собственик.
 
Заедно с молбата се прилагат в оригинал или заверено фотокопие следните доказателства:
  • за данните по т.1 и т.5 от предходния абзац – препис от акта за раждане, съответно смъртен акт, препис от регистъра, в който е вписана фондацията, пълномощно, а ако подателят на молбата няма постоянно местоживеене на територията на Република Сърбия и пълномощно за лицето, упълномощено да приема кореспонденция, както и други доказателства, на основание на които могат достоверно да се установят исканите данни;
  • за данните по т.2 от предходния абзац – препис от регистъра за недвижими имоти , препис от регистъра за движимо имущество, уверение от Републиканския институт по геодезия за идентифициране на кадастралния парцел по старо и ново измерване, освен за кадастралните парцели, за които е направена комасация;
  • за данни по т. 4 от предходния абзац – документ за одържавяване на имущество или название, номер и година на държавен вестник, в който е публикуван актът с конкретно посочване на предмета на отнемане и подобни;
  • за данни по т. 6 от предходния абзац – препис от гражданския регистър, решение за наследяване, препис от регистъра на юридическите лица или друго доказателство, въз основа на което може достоверно да се установи юридическата връзка между подателя на молбата и бившия собственик;
  • всички други доказателства, които подателят на молбата притежава и които биха могли да имат значение за взимане на решение по молбата.
 
Лице, което има чуждо гражданство, е длъжно освен молбата да достави доказателство, че не съществуват пречки по чл. 5 от този Закон за осъществяване на правото на връщане на имуществото, освен доказателството съответно фактите, които Агенцията за реституция установява по силата на служебните си задължения в смисъла на чл. 5 ал.5 от този закон.
Лице по чл. 6 ал. 1 от този Закон е длъжно освен молбата да приложи и влязла в сила съдебно решение за реабилитация или доказателство, че е подало молба за реабилитация.
Молбата трябва да съдържа данни по ал. 3 т. 1, 2 ,5 и 6 от чл. 42 от Закона (т. I). Освен молбата задължително се прилагат и доказателства по ал. 4 т. 1, 3 и 4 на чл. 42 от Закона (т. II). 
Образецът за молбата, начинът и процедурата за приемане и обработка на молбата, както и списък на пощите, където ще се подават молбите, се определят от министъра на финансите и са публикувани на Интернет сайта на Агенцията за реституция на Република Сърбия -  http://www.restitucija.gov.rs/.
Между Република България и Република Сърбия действа ДОГОВОР между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за взаимна правна помощ, Ратифициран с Указ № 167 на Президиума на Народното събрание от 8.06.1956 г. - Изв., бр. 16 от 1957 г. Обн., Изв., бр. 16 от 22.02.1957 г., в сила от 26.01.1957 г.
По силата на чл. 10 от Договора, документите, издадени от български държавен орган, следва да се представят в заверен превод.
Държавна агенция „Архиви” (ДАА) е българският държавен орган, компетентен да осъществява в национален мащаб политиката по събирането, съхраняването, организирането и използването на архивните документи с историческо значение.
В ДАА се съхраняват документи с информация за двувластни имоти, определени от международните договори, намиращи се от двете страни на българо-сръбската (българо-югославската) граница за периодите след Освобождението, след Първата световна война и подписването на Ньойския мирен договор и след Втората световна война и подписването на Бледските споразумения.
Документите, които съдържат информация за собственост по посочената тема, са
  • списъци с имена на двувластници по населени места и описания на имотите по околии;
  • списъци с имена на села, в които съществуват двувластни имоти, разположени в десеткилометровата ивица от двете страни на границата;
  • поименни досиета за ликвидираните имоти, изготвени от смесените българо-сръбски комисии по околии;
  • протоколи на царибродската, кривопаланската, тимочката и трънската българо-сръбски комисии за двувластните имоти по спорните земи в Бреговския район;
  • протоколи на комисии за замяна на двувластните имоти по селата (1950–1951).
Държавните архиви съхраняват и информация за имотите на българските бежанци от Сърбия (Югославия) за периода от началото на 20 в. до края на Втората световна война. Данни за оставени имоти се съдържат в т.нар. домакински карти с информация за семействата на бежанците и техните имоти зад границата, поименни клетвени декларации на български бежанци за периода от 1945-1947 г., в някои от които има описано движимо и недвижимо имущество.
Посочените документи не изчерпват целия обем от документация, съхранявана в държавните архиви, тя не обхваща изцяло всички райони от двете страни на границата, както и не се отнася за целия период от Освобождението до 50-те години на 20 в.
ДАА разполага с информация, че емлячни регистри се съхраняват в кметствата на селата: Гинци, Бракьовци, Комщица, Смолча, Бърля, Голеш, Станянци, Връдловци, Ропот, Губеш, Шума, Лопушна, Мургаш, Връбница, Туден, Разбойще, Каленовци, Букоровци.
В община Годеч има емлячни регистри и за селата Костинброд, Маслово, Шияковци за 1949 г.  
По-подробна информация за съхраняваните в ДАА документи, можете да получите в  Дирекция ЦДА; Дирекция РДА-София, в отдели ДА-София, ДА-Кюстендил, ДА-Перник;  Дирекция РДА-Монтана в ДА-Видин.
 
1. Списък на нормативните актове по чл. 2 от Закона за връщане на конфискуваното имущество и обезщетението
1) Решение за преминаване в държавна собственост на вражеско имущество, за държавно управление на имуществото на безследно изчезнали лица и за секвестиране на имуществото, което окупационните власти насилствено са отчуждили;
2) Закона за аграрната реформа и колонизацията; 
3) Закона за аграрната реформа и вътрешната колонизация; 
4)  Решението за създаване на съд за наказване на престъпленията срещу сръбската национална чест;
5) Закона за предотвратяване на спекулата и стопанския саботаж;
6) Закона за забрана на разпространението на национална, расова и религиозна омраза и раздор;
7) Закона за защита на народните блага и тяхното управление;
8) Закона за конфискация на имуществото и за извършване на конфискацията;
9) Закона за отнемане на военните печалби, получени по време на вражеската окупация;
10) Закона за гражданството на Демократична федеративна Югославия;
11) Закона за гражданството на Федеративна народна република Югославия;
12) Закона за отнемане на гражданството на офицерите и подофицерите на бившата югославска армия, които не желаят да се върнат в родината и членовете на военни формирования, които са служили на окупатора и са избягали в чужбина;
13) Наказателния закон за престъпления против народа и държавата;
14) Закона за предотвратяване на непозволена търговия, спекула и стопанския саботаж;
15) Закона за преминаване в държавна собственост на вражеското имущество и секвестиране на имуществото на безследно изчезналите лица;
16) Закона за имуществото, което собствениците са били принудени да изоставят по време на окупацията и имуществото, което им е иззето от страна на окупатора и неговите помагачи;
17) Закона за защита на общонародното имущество и имуществото под управление на държавата;
18) Закона за национализация на частните стопански предприятия;
19) Наредбата за арондация на държавните земеделски блага от общонародно значение;
20) Решение на Националния комитет за освобождение на Югославия за временна забрана за връщане на колонистите в предишните им места на живеене;
21) Закона за напуснатата земя на колонистите в Автономната Косовско-метохийска област;
22) Закона за преразглеждане на предоставяне на земя на колонистите в Автономната Косовско-метохийска област;
23) Закона за ликвидация на аграрните реформи, извършени до 6 април 1941 г. на големите земеделски владения в Автономна област Войводина;
24) Основния закон за еспроприацията;
25) Закона за експроприираните и конфискувани горски владения;
26) Наказателния кодекс;
27) Закона за изпълнение на наказанията, предохранителните мерки и възпитателно-корекционните мерки;
28) Наредбата за имуществените отношения и реорганизацията на селските трудови задруги;
29) Закона за национализация на наемните сгради и строителни площи;
30) Закона за използване на земеделските площи- ако ползвателите на правата не са получили друга площ;
31) Закона за определяне на строителните площи в градовете и населените места от градски тип;
32) Закона за изкупуване на частните аптеки;
33) Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството и работата на кредитната система;
34) Наредбата за преразглеждане на разрешенията за работа и ликвидация на частните кредитни предприятия;
35) Правилника за процедурата по ликвидация на частните кредитни предприятия;
36) Указ на Председателството на Президиума на Народната скупщина на Федеративна народна република Югославия от 8 март 1947 г.
 
Заб. Текстовете на нормативните актове по чл. 2 от Закона за връщане на конфискуваното имущество и обезщетението са публикувани на сайта на Агенцията за реституция http://www.restitucija.gov.rs/
 
 
        
        
 


>>