fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби

baner proekt_FA.jpg
baner proekt_12.jpg
baner proekt_3.jpg
baner proekt_2014.jpg
ape_BU.jpg

Сигнали за корупция


Възпоменателна конференция, посветена на финландското участие в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.
05.03.2018

По повод 140-годишнината от Освобождението на България, на 28 февруари 2018 г. в Държавна агенция „Архиви“ се проведе възпоменателна конференция, посветена на финландското участие в Руско-турската освободителна война през 1877–1878 г.

„Когато преди година и половина аз поех мисията на посланик в България, наистина не знаех колко много са признателни българите за финландското участие в Руско-турската освободителна война през 1877–1878 г.“. Това каза Н.Пр. г-жа Пайви Блиника – извънреден и пълномощен посланик на Финландия в България, при откриването на възпоменателна конференция, посветена на финландското участие във войната. По думите й, тя усетила тази признателност не само в официалните си разговори с президентите Росен Плевнелиев и Румен Радев, но и в отношението на обикновените хора. Тя даде за пример мемориалния парк „Лавров“, издигнат в чест на загиналите в битките за Горни Дъбник финландски войни.

Пайви Блиника каза, че България и Финландия имат много общи моменти в историята си и посочи, че те са изследвани добре от един от организаторите на конференцията – проф. Венелин Цачевски. Той определи финландското участие в Руско-турската освободителна война през 1877–1878 г. като паметно събитие във военната история на Финландия и българо-финландските отношения. По това време Финландия е със статут на Велико княжество в Руската империя и имала право да поддържа автономна войска – Финландска гвардия, която влизала в състава на руската императорска армия. „Забележително е как без самите финландци да имат собствена държава, те тръгват да воюват за свободата на поробено християнско население в другия край на Европа“, каза проф. Цачевски. Той описа пътя на финландските воини в България от влизането им в страната при град Свищов до Сан Стефано, където бил последният пункт във военния поход на финландския батальон.

По думите на проф. Цачевски, във войната за освобождението на България от османско владичество са загинали около 40 финландски войници. Много по-голям бил броят на ранените и особено починалите войници от различни заболявания, главно тиф. Общата численост на убитите, починалите и ранените финландски воини в Руско-турската освободителна война възлиза на около 280 души или повече от една пета от числения състав на Трети финландски стрелкови батальон. Повече от 100 финландски войници и офицери били наградени с ордени, медали и други отличия, а с императорски указ Трети финландски стрелкови батальон получил лейбгвардейски статут, какъвто притежавали елитните подразделения на Руската императорска армия.

По време на конференцията беше показан и филмът на финландската изследователка д-р Сабира Сталберг, също посветен на участието на Трети финландски стрелкови батальон в Руско-турската освободителна война.

Дамски хор „Гласовете на Орфей“ изпълни финландски военни маршове, създадени от участници във войната в България. „Маршовете все още се изпълняват от финландските военни“ посочи председателят на Българо-финландското дружество за приятелство Владимир Данчев.

>>