fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби


Сигнали за корупция


Националният музей на образованието и Държавен архив – Габрово показаха съвместна изложба по повод Трети март
06.03.2018

Руско-турската война от 1877–1878 г. е темата на съвместната изложба на Националния музей на образованието и Държавен архив – Габрово, експонирана в музея в навечерието на Трети март.

Изложбата показва част от съхраняваните в Държавен архив – Габрово документи, отразяващи хода на Руско-турската война 1877–1878: Манифест на руския император Александър II за обявяване на войната; гравюри, отпечатани през 1902 г., като пощенски картички, изобразяващи пристигането на император Александър II в Плоещ (1878), връчването на Самарското знаме на Българското опълчение, форсирането на р. Дунав при Браила и Свищов, посрещането на руските войски в Търново, боят при Никопол, битката на парахода „Веста“ с броненосеца „Фехти Булент“, отбраната на Шипченския проход, атаката при с. Зелено дърво, превземането на Гривицкия редут при Плевен и др. Картичките са уникални заради факта, че техният автор вероятно е копирал гравюрите от издадения по това време специален албум за руския император или е снимал оригинални картини.
Част от изложбата е споменът за героите от Габрово – участници в Българското опълчение. Показани са техни снимки, протоколът на Габровския общински съвет за обявяването на всички живи опълченци за почетни граждани на Габрово през 1923 г. и снимки от събития, свързани с годишнини от Шипченската епопея.
Специално място е отделено на откриването на Паметника на свободата на връх Св. Никола на 26 август 1934 г. Вълнуващи са фотографиите от събитието, речта произнесена от цар Борис III, запечатаните мигове на габровеца Атанас Донков – архитект на паметника, с ветераните опълченци.

Фотодокументалната част, подготвена от Държавен архив, завършва със снимки на част от паметниците на признателността, издигнати в Габрово в памет на загиналите руски воини.

Акцент в изложбата са оригинални културни ценности от фонда на Националния музей на образованието – учебни пособия, учебници, програми, ордени, медали, спомени, вещи, които допълват разказа за войната. За пръв път след реставрация се показва учебната карта „История на българския народ“ от 1933 г. На нея са нанесени периодите на 
Първото, Второто и Третото българско царство, поробените и откъснати български земи, изчислени са годините под чуждо робство, изобразени са ханове, князе, царе, „борци за 485 години свобода“ – един интересен картографски подход, който показва и развитието на историческата наука в началото на XX век. Изложените учебни програми, учебници и пособия свидетелстват, че събитието е включено веднага в учебния процес.

В учебника на Стефан Бобчев, издаден 3 години след войната, събитието е представено в няколко теми като са включени и последствията от нея. В атласите на Димитър Манчов от 1894 г. са показани „Европейска Турция от 1699 до Санстефанския мир 1878“ и „Европейска Турция след 1878 г. и положението на Балканите след Берлинския конгрес“.

Сред експонираните вещи е детско костюмче, подарено през 1877 г. от руски войник на Богомил Даскалов – правнук на сестрата на Васил Априлов Бона Даскалова.

Изложбата ще бъде на разположение на посетителите на Националния музей на образованието до края на месец март.

Първият посетител на Националния музей на образованието в навечерието на Трети март бе правнукът на щабс-капитан Константин Конопак – Сергей Конопак от Москва.

Г-н Конопак е дошъл в Габрово с цел да се изкачи на връх Шипка, за да „изживее приятното чувство да бъде рамо до рамо с наследниците на българските опълченци на Трети март”.

„Аз съм потомък, правнук на Константин Конопак, командир на 6-а рота от 5-и Киевски 
гренадирски полк – разказа 38-годишният енергетик от руската столица. – Моят прадядо е роден през 1849 г., тоест бил на 28 години, когато се е сражавал при Плевен. Всички офицери на Царя Освободител Александър II са били млади хора. Мъжете в нашето семейство вече няколко поколения носим фамилията Конопак. Аз, както моя баща и дядо, съм завършил Московския енергетичен институт. Вкъщи пазим снимки на моите предшественици. Те стоят до тези на Великия княз Сергей Александрович, член на руското императорско семейство, участник в Руско-турската война, поручик в щаба на Югоизточна Румъния. По-късно става генерал-губернатор на Московска губерния и кмет на Москва. Естествено е моят дядо, като офицер, да е имал контакти със Сергей Александрович.“ Гостът от Москва разказа още, че прадядо му е отличен с два ордена от руския император – за щурма при Плевен и за самоотвержената служба при завръщането на армията обратно през река Дунав след края на войната. Щабс-капитанът е отличен и от Карол I, върховен главнокомандващ румънската армия, който след тежката втора атака на Плевен реално става началник на Западния руски отряд. Заслугата на гренадира Конопак е, че мобилизира руските войници да помогнат на румънците при Гривишките редути, където те дават най-много жертви.

Впечатлен от изложбата Сергей Конопак обеща, че след завръщането си в Москва ще изпрати копия от снимки, документи и удостоверения за военните отличия на своя прадядо.
 

 


>>