За агенцията Ръководство Структура и функции Международно сътрудничество История Национален архивен съвет Нормативна уредба Закон Наредби Правилници Други Проекти на нормативни актове Стратегии и отчети Финанси и бюджет Бюджет Отчети Проекти Новини Действащи проекти Приключили проекти Профил на купувача Обявления за предварителна информация Пазарни проучвания и пазарни консултации Процедури по ЗОП Процедури по чл. 82, ал. 4 от ЗОП Събиране на оферти с обява или покана Архив профил на купувача Обобщена информация по чл. 230, ал. 1, т. 7 от ЗОП Вътрешни правила и документи Търгове Услуги и използване Използване на архивни документи Формуляри и образци Тарифа и Цени на услуги Харта на клиента Достъп по ЗДОИ Кариери Конкурси Стажантски позиции Служител на годината Антикорупция Обща рамка за оценка - CAF Новини Документи

Архивите и обществото на знанието през перспективата на 2020 г.
09.06.2020

Отново е 9 юни и отново архивната общност по света отбелязва Международния ден на архивите. Тази година той се провежда под мотото: „В подкрепа на обществата на знанието“. Празникът е сравнително нов. За първи път беше въведен преди 12 години и самата му поява, освен със съответната конкретика, може да се свърже с интернационализирането на професията на архивиста, с нарастването на нейната значимост и подчиняването й на едни и същи универсални принципи. Накратко казано – с превръщането на служителите в архивите в професионална общност, в разпознаваема колегия и в базисна за всяка държавна организация структура. Разбира се, това нарастване на авторитета на архивистите в световен мащаб не може да бъде отделено от постепенното вписване на човешките общества в епохата на глобализацията. Факт е, че този процес в общи линии съвпадна с радикалните социокултурни промени в тях и с навлизането им в дигиталната ера. Тези мащабни трансформации, на които сме свидетели през последните десетилетия, бяха до голяма степен прогнозирани в началото на седемдесетте години на миналия век от Дениъл Бел, който, описвайки базисните характеристики на постиндустриалното общество, въведе като синоним и термина „общество на знанието“. Съпоставяйки го с предходните общества – доиндустриалното и индустриалното, големият американски социолог обърна внимание, че ако при тях ключово значение имат съответно трудът и капиталът, то в новото общество, в което предстои да навлезе човечеството, базисна ще бъде ролята на знанието. Именно то и свързаното с него познание (ако разширим по този начин значението на термина) ще задават обществения дневен ред и ще бъдат движещата сила на тази епоха. Изминалите близо петдесет години от тази прогноза показаха, че обществото на знанието е в значителна степен и общество на технологиите в широкия смисъл на тази дума.

Може би няма друга професия като архивната, в която знанието и технологиите в такава решаваща степен да си взаимодействат и да я дефинират. Затова и целият архивно-информационен сектор все повече се откъсва от старото традиционно разбиране за книгохранилище и все повече се превръща в професия и човешка дейност, в която дигиталните знания и умения, способностите да се използват новите технологии в достъпа до информация, в обработката й, в дигитализацията, реставрацията, консервацията, в останалите архивни процеси, стават ключови. Още в самата дефиниция на обществото на знанието заляга и разбирането, че знанието е персонифицирано. То не е просто информация или база данни, а специфична характеристика на личността – на човека на знанието. В този смисъл то е и общество на човешкия капитал. И това съждение отново би могло да се подложи на проверка през модерната визия за архивите, в които знанията и уменията на специалистите в тях се оказват ключови за съвременното им функциониране. От перспективата на 2020 г. инвестирането в човешкия капитал изглежда директно инвестиране в обществото на знанието. Струва ми се, че именно тази стратегия може да запази значимата социална роля на архивите в дигиталната ера и да ги превърне – противно на традиционното разбиране – не в институция на миналото, а на бъдещето. Значимостта на днешния празник произтича именно от необходимостта да се обърнем към хората, които упражняват архивната професия и които в решаваща степен я характеризират.

Днес, когато човечеството месеци наред се бори с надвисналата епидемия, а чувството на неуютност и униние все повече засяда в гърлото ни, нека пожелаем на нас и на семействата ни преди всичко здраве, решителност и смелост! Като хора, които непрекъснато работим с документи от миналото, ние много добре знаем, че много пъти то е съумявало да преодолее изпитанията и да излезе от тях по-мъдро и по-зряло. Убеден съм, че и този път това ще е така.

Честит празник!