fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби

Сигнали за корупция


Фондове


Безистенът – архитектурен паметник от 16 в.18. Листовка за реклама на Минералната баня в гр. Ямбол – 1935г.

Сред най-ранните документи в Държавен архив – Ямбол от периода до Освобождението, заведени като частични постъпления, са: султански ферман от 1834 г.; съдебни дела на жители на селата Гранитово и Чернозем (1850), Орлов дол и Хлябово (1874) и султански берат (1876), съдържащи стари наименования на селища и местности и данни за настъпилите промени в икономическия живот; летописна книга на управата и училището в с. Скалица с данни за развитието на учебното дело, за участието на жители на селото в борбата за църковна самостоятелност и за построяването на църква през 1857 г.

Разнообразна информация за икономическото и културно развитие на Ямбол и региона в първите години след Освобождението се съдържа в протоколната книга на Ямболския околийски смесен съвет (1880–1884) и в докладите на Сливенския окръжен префект (1882–1900).

Във фондовете на околийските управления е отразено административното устройство на околиите и политическия живот в тях. Документите на градските и селски общински управления съдържат информация за тяхната административна, политическа и стопанска дейност. Голям интерес представляват документите на Ямболската комуна (1920–1921) и др.

Документите на общинските управления, акционерните дружества, банките и съдилищата проследяват икономическото развитие на региона от Освобождението до 9 септ. 1944 г. Запазените владала от Източна Румелия за собственост върху земи (1881–1885) и крепостни актове за покупко-продажба (1886–1889) свидетелстват за настъпилите в резултат на аграрния преврат промени в селското стопанство. Ценни са документите на БЗКБ – Елхово, със сведения за обезземляването на селяните и за дейността на земеделските каси в Елхово и Тополовград през 1882–1903 г.

Летописна книга на началното училище с. Атолово, Ямболско със сведения за създаването на селото през 1925г. д-р Джон Атанасов пред паметника на загиналите в Бояджишкия бунт през 1876г.

Богата информация за развитието на селското стопанство се съдържа във фондовете на околийските агрономства и ветеринарните лечебници.

Документите на различните промишлени предприятия представят развитието на рудодобива, текстилната, хранителната, кожарската и местната промишленост до национализацията през 1947 г.

Финансовото, кредитното и спестовното дело е отразено в документите на БНБ, БЗКБ, търговските банки и др. Те разкриват формите и пътищата за кредитиране на селските стопанства и занаятчиите, целите на използваните заеми и др.

Възникването и развитието на кооперативното дело в региона е отразено в документите на районните и кооперативни съюзи, на кредитните и потребителни кооперации и др.

Десетки са фондовете на на околийските училищни инспекции и училищните настоятелства на средните, основните и начални училища. Интерес представляват и документите на околийските читалищни съюзи, на читалищата, на културно-просветните дружества и др., със сведения за развитието на културата.

Поетесата Елисавета Багряна на посещение в с. Недялско, Ямболско, в което е учителствала през 1910г. 3 декември 1981г.

За периода след 1944 г. в архива се съхраняват повече от 1200 фонда.

Фондовете на Окръжния народен съвет, на градските и общински народни съвети свидетелстват за израстването на Ямбол и региона като промишлено-аграрен район, за укрепването на окръжните и общински народни съвети като местни органи на държавна власт и управление.

Документите на ликвидираните и действащи фондообразуватели в областта на промишлеността, минното дело, финансите и кредита и селското стопанство съдържат богати данни за процеса на индустриализацията, използваните капитални вложения и др. Фондовете на Стопански химически комбинат „Д. Димов”, Държавен керамичен завод „Тунджа”, Държавен консервен комбинат „Ягода”, Геологопроучвателно предприятие и др. са източник на информация за развитието до 1989 г. на водещите промишлени отрасли в окръга – химия, машиностроене, рудодобив, консервна промишленост и др. Те съдържат данни за внедряването на прогресивни технологии в производството, за механизацията и автоматизацията на производствените процеси, както и за последвалата приватизация на предприятията и др.

Комплексът от документи на действащи и ликвидирани фондообразуватели от областта на селското и горското стопанство (ТКЗС, ДЗС, МТС, АПК, ветеринарни лечебници, горски стопанства и др.) разкриват процесите на прилагане на индустриални методи в селското стопанство, за повишаване производителността на труда и др. Фондовете на Окръжна станция по поливно земеделие и на Опитна диагностична ветеринарна станция – Ямбол, на ДЗС „Тунджа” – с. Коневец и др. разкриват пътищата за внедряване на промишлени методи в животновъдството, селекцията на високодобивни сортове в зърнопроизводството. Стотиците фондове на ТКЗС, обединени ТКЗС и АПК документират различните етапи на колективизацията в селското стопанство, изграждането на трудово кооперативните земеделски стопанства, уедряването и обединението им в аграрно-промишлени комплекси, ликвидацията на ТКЗС и др.

Сведения за развитието на търговската мрежа в Ямбол и региона се съдържат във фондовете от отрасъл “Търговия”.

Фондовете от областта на строителството, благоустройството и комуналното стопанство  разкриват аспекти на електрификацията, водоснабдяването и канализацията на населените места; за културно-битовото строителство и изграждането на съвременна пътна мрежа в Ямбол и региона. Характерни в това отношение са фондовете на Окръжно строително управление, Строително управление „Заводски строежи”, Стопанско промишлено предприятие „Водоснабдяване и канализация” и др. строителни предприятия в Ямбол и Елхово.

Архивните документи на просветните и културни организации и институти отразяват борбата за ликвидиране на неграмотността сред населението; разширяване мрежата на учебните заведения; развитието на професионално-техническото обучение и др.; ръста на културния живот в Ямбол и региона.

Съхранените архивни фондове на болници, хигиенно-епидемиологични институти, участъкови здравни служби и др. проследяват развитието на здравното дело – увеличаване мрежата на здравните заведения, подобряване на бързата медицинска и родилна помощ, хигиенизирането на селищата, намаляването на инфекциозните заболявания и др.

Документирана е и дейността на организациите и институтите, занимаващи се с развитието на физическата култура и спорта, за масовизиране на физкултурата в училищата, за участие на младежите и трудещите се в спартакиади, спортно-туристически зими и други спортни прояви. Фондовете на спортните дружества отразяват постиженията и спортното майсторство на спортистите от Ямбол и региона по борба, конен спорт, спортна стрелба, лека атлетика, баскетбол и други видове спорт.

Личните фондове в архива представляват ценни сбирки от документи, свързани с живота и дейността на видни политически, стопански и културни дейци от Ямбол и региона и допълват сведенията за обществено-политическия и културен живот, отразени в учрежденските фондове.

 Списък на фондове