fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби

Сигнали за корупция


Фондове


Страница от регистъра за раждания и умирания в Банско, 1805 г. Страница от тефтера на търговската фамилия Хаджирадонови, Банско, 1815 г.

Съхраняваните от Държавен архив – Благоевград документи са систематизирани по масиви в съответствие с общоприетата историческа периодизация. Най-старият масив („К“)включва запазените документи от епохата на Българското възраждане и за периода от освобождението на региона от османска власт през 1912 г. до 1944 г. Във втория масив са организирани документите, създадени от края на Втората световна война до наши дни. Третият масив („Б“) е формиран от приетите на съхранение през 1994 г. фондове на бившия Окръжен партиен архив на БКП – Благоевград, отнасящи се за периода 1945–1989 г.

От времето на Османската империя са запазени относително малък брой документи. Между тях са: нафузки регистър за населението на Банско (1805); търговски тефтер на фамилията Хаджирадонови от Банско (1814); султански заповеди за строителството, ремонта и извършването на обредни ритуали от източно-православните храмове в селата Тешово (1836, 1841) и Гега (1857, 1870); крепостни и нотариални актове (на османотурски език) за собственост на недвижими имоти (от средата на ХІХ в. до 1912); протоколи, заповеди, отчети и други административни и финансови документи на Неврокопската митрополия, на църковни, училищни и читалищни настоятелства от края на ХІХ и началото на ХХ век.

Архивните документи от периода на Българското възраждане са изключително ценни исторически извори. Те разкриват дейността на Българската православна църква като регулатор на обществените процеси. Документите свидетелстват за стремежа на българското население към образование, просвета, културен подем и национално обединение. В тях се съдържа информация за етническия, социалния и демографския облик на населението, за икономическото положение на региона и състоянието на аграрните отношения, търговията и занаятите.

За периода между Балканските войни (1912–1913), когато регионът е присъединен към Царство България, и края на Втората световна война (1944–1945) са запазени значителен обем от документи. Те са създадени от дейността на: териториалните звена на държавната администрация, съдебната система и органите на местното самоуправление; стопанските и търговските дружества от промишлеността, селското и горското стопанство, строителството, търговията и финансите; училища, читалища и културни институти; граждански организации и сдружения с благотворителна, културно-просветна и спортно-туристическа дейност.

Ученици от първоначално училище “Арсени Костенцев” в Горна Джумая

Архивните фондове на градските и селските общински управления, на териториалните органи (окръжни и околийски) на държавната администрация и на съдебната система съдържат богата по обем и съдържание информация за политическия, стопанския и културния живот, за състоянието на образованието и здравеопазването. Съхраняваните окръжни, наредби, заповеди, протоколи, планове, доклади, отчети, сведения, преписки и др. предоставят данни за: административно-териториалното устройство на региона; на обществено-политическата дейност между двете световни войни, проявите на единодействие и конфликти на местно ниво между основните политически партии и организации (ВМРО, БРП (к) и БЗНС) и тяхното политическо противопоставяне и гражданско неподчинение на официалната държавна власт; процесите по настаняването и оземляването на бежанските смейства, напуснали Егейска и Вардарска Македония през войните и след Ньойския мирен договор (1919); застрояването и благоустрояването на населените места; изграждането на основната инфраструктура и комуникации чрез интензивно строителство на пътища, жп линии, телеграфопощенски станции, напоителни съоръжения; състоянието на здравеопазването и борбата на административните държавни органи с епидемичните и заразни болести, въвеждането на санитарни норми и контрол над питейната вода и храните, унищожаването на маларичните огнища на зараза по поречието на р. Струма; развитието на образователната система – изграждане на мрежа от начални, основни и средни (общообразователни и професионални) училища, строителство и ремонт на училищните сгради.

Архивните документи на стопанските и на търговските дружества и организации свидетелстват за създаването на първите промишлени предприятия в региона, за развитието на селското стопанство и неговата специализация в областите на тютюнопроизводство и лозарството, за стопанисването и експлоатацията на горите, за изграждането и дейността на финансово-кредитната система, за възникването на масовото кооперативно движение.

Създадените от дейността на училищните инспекции, училищата и народните читалища архивни фондове разкриват състоянието на учебното дело и на културния живот. Те съдържат протоколи, доклади, учебни планове, учебни програми, сведения за методиката на преподаване на учебните предмети, за броя на учениците и нивото на усвояваните от тях знания, за подбора и назначаването на учители, за упражняването на системен контрол върху учебния процес и спазването на санитарните и хигиенните норми в училищата. Заповедни, протоколни, инвентарни и летописни книги, устави, правилници, годишни планове, отчети, статистически сведения, репертоарни и рекламни програми и др. представят дейността на читалищата и на създадените към тях библиотеки, самодейни трупи и състави, подготвените и реализирани от тях театрални постановки, концерти, вечеринки и лектории с участието на писатели, учени и общественици.

Момент от преименуването на Горна Джумая в Благоевград, май 1950 г.

Архивните документи на гражданските организации и сдружения с благотворителна, културно-просветна и спортно-туристическа дейност съдържат сведения за: организираните благотворителни срещи, вечеринки и др. прояви с цел набиране на средства и подпомагане на бежанците и на пострадалите от войните семейства; организационната, обществената и културно-просветната дейност на македонските благотворителни братства, на дружествата на участниците в Македоно-Одринското опълчение и тези на подофицерите от запаса; дейността на спортно-туристическите и ловно-рибарските дружества, свързана със строителството на туристически хижи и ловни домове, с организиране на спортни състезания, на туристически излети и опазването на дивеча в региона.

Масивът от документи за периода от 1944 г. до наши дни включва най-голям брой архивни фондове. Тези документи са създадени от дейността на: административните (държавни и общински) учреждения; съдебната система; обществено-политическите организации; стопанските предприятия, търговските дружества и кооперации от всички отрасли на икономическия живот; бюджетните учреждения и организации в областта на образованието, науката, културата, здравеопазването, физическата култура и спорта. Една част от архивните фондове представят дейността на ликвидирани вече учреждения и предприятия, а тези на действащите фондообразуватели на архива се попълват периодично с нови постъпления от документи.

Архивните фондове на местните държавни и общински административни органи на управление, на съдилищата и прокуратурите и на политическите организации отразяват състоянието на обществено-политическия живот на региона. Документите свидетелстват за: участието на страната във Втората световна войната и последвалата икономическа криза; утвърждаването на политическата система и на системата на държавно управление, зависещи изцяло от политиката на БКП; национализацията на промишлеността, търговските предприятия, банките и горите; кооперирането на селското стопанство; индустриализацията през 60-те и 70-те години на ХХ век и настъпилите демографски промени; застрояването и благоустрояването на селищата и развитието на регионалната инфраструктура; състоянието на търговията, услугите, транспорта и съобщенията и превръщането на региона в един от центровете на вътрешния и на международния туризъм; развитието на средното и средно-специалното образование и създаването в Благоевград на университетски център; изграждането и дейността на мрежата от културни институти; здравеопазването и дейноста на здравните и лечебни заведения; развитието на физкултурата и спорта; извършените обществено-политически промени в края на ХХ век и свързаните с тях процеси на демократизиране на политическия живот и на държавното управление, изграждането на среда за развитие на пазарно стопанство и пазарна икономика.

Архивните фондове на стопанските предприятия, търговските дружества и кооперации от промишлеността, селското и горското стопанство, строителството, благоустройството и комуналното стопанство, транспорта и съобщенията, търговията и общественото хранене, финансите, кредитното и застрахователното дело съдържат многообразна информация за: създаването, дейността и приватизацията на заводи, комбинати и промишлени предприятия с местно и национално значение; развитието на селското и горското стопанство – създаване, дейност и ликвидация на трудово кооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стропанства, машинно-тракторни станции, аграрно-промишлени комплекси и горски стопанства; изграждането и дейността на стопански предприятия и организации в областта на строителството, благоустройството, комуналното стопанство, транспорта, съобщенията, търговията и общественото хранене; развитието и приватизацията на финансовите, кредитните и застрахователните институти. Документите свиделстват за произведените стоки, услуги и селскостопанска продукция, постигнатите финансови резултати, промишленото и жилищно строителство и благоустрояването на населените места, състоянието на човешките ресурси, квалификацията и специализацията на кадрите, социално-битовото обслужване, дейностите по охраната на труда и трудовото здравеопазване.

Съхранените документи на учрежденията и организациите на бюджетна издръжка са създадени от дейността на учебни и здравни заведения, културни институти, организации и дружества в областта на физкултурата, спорта и туризма. Те съдържат сведения за: масовото изграждане на средни общообразователни, профилирани и професионални училища, на полувисши институти за културно-просветни и медицински кадри и на Висш педагогически институт в Благоевград, на основата на които по-късно се създава Югозападният университет “Неофит Рилски” – Благоевград; изграждането и дейността на мрежа от регионални културни институти – Исторически музей, Регионална библиотека, Драматичен театър, Куклен театър, Държавен ансамбъл за народни песни и танци, Камерна опера, Радио-телевизионен център, вестник “Пиринско дело”, Енциклопедия “Благоевград”; дейността на народните читалища и развитието на художественно-творческата самодейност; състоянието и развитието на здравеопазването, дейността на здравните органи и лечебните заведения – болници, поликлиники, санаториуми, диспансери и здравни служби; развитието на физическата култура и спорт; създаването и дейността на окръжни съвети и дружества на Съюза за физическа култура и спорт, на Туристическия съюз и на Ловно-рибарския съюз.

Личните фондове са сформирани от документи, създадени в резултат на творческата или събирателската дейност на отделни личности. В архива се съхраняват фондове на: участници в национално-освободителните борби като Илия Дилберов, Ичко Бойчев, Мито Кьосев; учителите Спас Прокопов, Димитър Мавродиев, Костадин Щерков, Никола Аврамов, Димитър Спасов; училищния инспектор и автор на първата книга за Горна Джумая Васил Шарков; инженера-изобретател Никола Димков, разработил идеята за създаване на световна миротворна организация за сътрудничество между народите; журналиста и дългогодишен главен редактор на в. “Пиринско дело” Мирчо Юруков; участника в Илинденското въстание и в Македоно-Одринското опълчение д-р Борис Проевски; известния род от Горна Джумая Чорбаджигошеви; историците-изследователи Антон Мельов, Йордан Смилянов, Димитър Тюлеков; скулптура Крум Дерменджиев; оперния певец Костадин Шекерлийски; актьоръ Янко Кончалиев; свещениците Петър Солунски, Василий Шумарев; краеведите Борис Сандански, Евгения Несторова, Светослав Граматиков, Боян Ненов и десетки други. Документите в личните фондове са изключително разнообразни – лични документи от биографичен характер като актове за раждане и смърт, родословни таблици, свидетелства и дипломи за завършено образование, грамоти, записки и конспекти от обучения, дневници, спомени, актове за собственост и др. Творческата дейност на фондообразувателите е представена от ръкописи и издания на книги, брошури, очерци, разкази, стихове, статии, изследвания, дисертации, монографии, научни съобщения, доклади, рецензии, издадени грамофонни плочи, звукозаписи, снимки и др. В личните фондове са запазени и документи за обществената и служебната дейност и лична кореспонденция, както и фотодокументи от началото на ХХ век до наши дни, които се отнасят не само за фондообразувателите и техните семейства и близки, но и за много други значими личности и събития.

В масива от архивни фондове на организационните структури на бившата Българска комунистическа партия в Благоевградски регион се съхраняват документи, създадени от дейността на Областния, околийските и градските комитети на БКП, а след 1948 г. и 1959 г. – на Окръжния и общинските комитети. Част от документите се отнасят до работата на низовите партийни организации на БКП и на комсомолските дружества, изграждани по населени места и в учрежденията, организациите и стопанските предприятия. Архивната информация е запазена предимно под формата на протоколи с решения и материалите към тях от проведени конференции, пленуми, събрания, заседания и др. форуми, които отразяват организационната и политическата дейност на БКП в областта. Документите на структурите на бившата БКП в региона са автентичен изворов материал за изследване на историческото минало, на икономическия и духовния живот на Пиринския край през периода 1944–1989 г.

Списък на фондовете