fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби

Сигнали за корупция


Фондове


Императорски ферман за възстановяване на църквата в с. Петково – 1836 г. Указ на Княз Фердинанд за присвояване офицерско звание на подпоручик Атанас Петков Каишев – 02.08.1891 г.

Документалното богатство на Държавен архив – Смолян включва множество ръкописи, османотурски документи, фотоснимки, карти, архитектурни планове и чертежи, видео и звукозаписи и др. Най-ранният писмен документ (османотурски) на хартиена основа датира от 1615 г. – разписка за платен данък „джезие“ от жителите на с. Чокманово. Смолянският архив притежава най-богатата колекция от османотурски документи сред регионалните архиви в страната (над 1165 документа, повечето преведени).

Най-ранната оригинална фотоснимка в архива е тази на Васил Левски в униформа на Първата българска легия (1862), съхранена в личния фонд на възрожденеца-родопчанин Илия Белковски.

Първият кинофилм, приет в архива, е свързан с Първия национален събор-надпяване на Рожен, проведен през 1961 г., а първият регистриран фонозапис е от 1970 г. През 1988 г. е комплектуван и първият видеозапис, изготвен по повод Националното съвещание на държавните архиви в Пампорово и откриването на новореконструираната сграда на архива.

Документите, характеризиращи епохата до Освобождението на региона през 1912 г., са предимно в колекцията „Османотурски документи“; документацията на селски общински управления, преминали съм освободените български територии след 1878 г.; мюфтийства; Градско общинско управление – Пашмакли (Смолян); БЗКБ – Дьовлен (Девин); Околийски съд – Пашмакли; училищно настоятелство в с. Долно Райково; църковни настоятелства. Особено ценни са документалните извори от личен произход, много от които с национална значимост: на Агуш Ага, Илия Белковски, Георги Попанастасов, Стою Шишков, Христо Попконстантинов, Никола Жалов, Рада Казалийска, Никола Мавродиев, Горчо Мерджанов, Екзарх Стефан, Васил Дечев, Коста Чилингиров; семейните фондове на Ардеви от Райково, Капитанови от Широка лъка, Куцооглу от Райково, Попноеви от Орехово; родовите фондове на Божкови от Смолян, Каишеви от Чокманово, Маринови от Чепеларе, Найденови от Широка лъка.

В тези фондове се съхраняват ценни сведения, документи и снимков материал за историята на Родопите през периода на турското владичество, за процесите, свързани с ислямизацията на българското население в региона, както и с обратния процес – покръстването по време на Балканската война и мисията на Св. Синод; за състоянието на икономиката, аграрните отношения, обезземяването на родопчани, развитието на занаятите и поминъка, данъчната система, административното управление в Родопите и др. Интерес представляват документите за българо-гръцките църковни и просветни разпри и борбите на родопчани срещу домогванията на гръцкото фенерско духовенство, султански ферман за построяване на църквата „Св. Георги“ в Смолян от 1850 г.; за безчинствата на отстъпващите турски части през студените януарски дни на 1878 г. Сведения за националноосвободителните борби в Родопите до 1912 г. се съдържат във фондовете на ВМОРО „Централни Родопи“, колекцията „Балканска война“ и личните фондове на полк. Владимир Серафимов, Горчо Мерджанов, Георги Попанастасов и др.

Особено ценни са стъклените плаки на фотографа Крум Савов – златен медалист от Лиеж, Белгия през 1905 г. и с медал-диплом от Международна изложба по фотография – Лондон, 1907 г. Единствено в Смолянския архив са запазени уникалните списания и вестници, излизали в Родопа и за Родопа: „Родопски напредък“ (1903–1910), „Родопски глас“ (1921), „Родопски преглед“ (1930–1933), сп. „Родопа“ (1922–1947), архивите на Българо-мохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба „Родина“ (устави, протоколи); архивът на ВМОРО „Средни Родопи“ и др.

Документите, създадени от учреждения, организации и предприятия, действали в Средните Родопи след 1912 г., съдържат разнообразни сведения за административно-териториалното устройство и икономическото развитие на региона. Във фондовете на общинските и полицейските управления, на органите на съда и прокуратурата, на политическите партии и организации, инспекцията по труда, професионалните сдружения и личните фондове на: Никола Чирпанлиев, Никола Боботанов, Константин Канев, Стефан Каров, Георги Чичовски, Коста Чилингиров, Тома Садукей, Стана Мавродиева, Георги Клисаров, семеен фонд Дуреви от Широка лъка, родов фонд Чилови от Славеино, братя Кацарови от Райково и др. се съдържат сведения за демографското състояние на селищата от Среднородопието; бежанския въпрос; появата и развитието на работническото и младежко движение; създаването и дейността на политически партии и обществено-политически организации; бедственото положение на родопското население по време на войните; протестите против Ньойския договор; стачните борби на тютюноработниците през 1929–1931 г.; икономическото и политическо положение в годините на Втората световна война; появата на първите промишлени предприятия, свързани предимно с дървообработването и електродобива; развитието на кооперативното дело; горското стопанство; състоянието на земеделието, животновъдството и ветеринарното дело; строителството; търговията; съобщенията; финансовото, кредитно и спестовно дело и др.

За Девински район най-пълно е отразено развитието на трудово-горските кооперации в Смолянско. За Златоградски район интерес представляват документите, свързани с тютюнопроизводството и просветното дело. Документите, които определят облика на Маданския и Рудоземския край, документират първите геоложки проучвания, минното дело и изграждането на Родопския минен басейн. От Чепеларско-Лъкинския район са запазени ценни документи за кооперативното движение и горовладелските кооперации.

За развитието на горското стопанство като един от основните отрасли на поминъка в Среднородопието документи се съхраняват във фондовете на лесничействата, стопанските ревири, горовладелските кооперации. Развитието на търговията може да се проследи главно по фондовете на трудово-горските, кредитните кооперации, потребителните кооперации като Районна тютюнева кооперация „Български джебел“ – Райково и Тютюно-производителна кооперация „Джебел басма“ – Златоград. Сведения за финансирането, кредитното и спестовното дело се съдържат във фондовете на данъчните управления, дружеството на банковите чиновници и служители, в докладите на данъчните агенти и чиновници по държавните имоти. Документи за историята и развитието на просветното дело са съхранени във фондовете на Окръжната училищна инспекция – Пашмакли (Смолян), околийските училищни инспекции в Девин и Златоград, училищните настоятелства, гимназиите, класните, начални и занаятчийски училища.

Списък на фондовете