fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби

Сигнали за корупция


Фондове


В Държавен архив – Русе са комплектувани фондовете на Комитет за написване история на Русе (1815–1955), Българска църковно-народна община (1863–1878), Доростолска и Червенска митрополия (1851–1949), Читалище „Зора“ (1867–1884) и др., които съдържат безценни документални свидетелства за възрожденската епоха. В тях има сведения за самоуправлението на българите в столицата на създадената през 1864 г. Дунавска област и взаимоотношенията с османската администрация, стопанското развитие на града, българските училища и пр. Сред най-интересните документи безспорно са копирните, приходно-разходните, данъчните и др. книги на общината, кореспонденцията на митрополит Григорий с екзарх Антим І и екзарх Йосиф, писма и дневник на архимандрит Климент Бранитски (Васил Друмев), завещанията на Ангел Хаджиоглу и Евлоги Георгиев, първата географска карта на България, отпечатана от Александър хаджи Руссет в полза на русчушките училища, поръчителства за издаване на разрешителни на българи от цялата страна за пътуване в чужбина, сведения за имотното състояние на християнското население, участието в църковните борби и пр. Запазени са и регистрационните книги на Русенското поборническо-опълченско дружество, в които фигугират имената на около 400 участника в национално-освободителното движение и в Освободителната руско-турска война, свидетелства на поборници и единственото по рода си сп. „Поборник-опълченец“.

Непосредствено след Освобождението Русе е най-големият град в Княжество България. Съхранените архивни фондовете на създадените тук с български и чуждестранни капитали над 30 предприятия и търговските им регистри съдържат важна информация за икономическото развитие в края на ХІХ и началото на ХХ в. Тук през 1884 г. е открит първият клон на БНБ, по-късно – Кредитна банка, Търговска банка, Земеделска кооперативна банка, Еврейска популярна банка и др. През 1890 г. в града е учредена първата в страната Търговско-индустриална камара (1895–1944). Протоколните книги на Русенската община (1885–1944) са важен извор за местното самоуправление, градоустройството, стопанското развитие, училищата, културните институции, взаимоотношенията с другите етнически общности – евреи, турци, арменци и др. Съхраняват се и документи на селски общини, училища, църковни и училищни настоятелства от Русенска и Беленска околии, Областна дирекция (1879–1944), Областно полицейско управление (1907–1944) , Областен съд (1900–1944), Апелативен съд (1878–1940) и др. местни органи на власт и управление. Много богат е и фондът на Русенския театър (1897–1944), на благотворителните дружества – устави, протоколни книги, снимки и др.

Фондът на Католическата митропория (1772–1951) съдържа окръжни, нареждания, декрети и др. за провеждане на религиозните служби, статистически сведения за имотите, поминъка и броя на католическото население в енориите, както и разнообразни преписки по организационни, административни, стопански и др. въпроси. В този фонд се намира и най-ранният документ на Русенския архив – „Кратко наставление за някои източни религиозни обреди“ от 1671 г., както и ръкописен италиано-турско-български речник и българска граматика от средата на ХІХ в.

Добре запазени са и документите на еврейската общност в града, като най-старите данни от началото на ХІХ в. са на вече мъртвите езици раши и ладино. Фондовете на Еврейската община и благотворителните дружества разкриват духовния живот на местните евреи, участието им в стопанския и културен живот на Русе и взаимоотношенията с другите националности. Може да се проследи историята и на известни еврейски родове, сред които са тези на Канети и Ардити, чийто наследник е роденият през 1905 г. в Русе Нобелов лауреат за литература Елиас Канети.

Най-ранните научно-техннически документи са от края на ХІХ в. – проекти на сградата на Търговско-индустриалната камара, кейовата стена, Русенското пристанище, частни къщи, публичен дом, джамия, кегелбан, градска баня и др.; машинни чертежи на изделия и сертификати за производство, издадени от немски лаборатории в началото на ХХ в. и пр. Последните постъпления (до 1992) включват технически задания за проектиране на специфични за региона промишлени предприятия.

Естествено най-големият масив от документи е на създадените в годините след Втората световна война институции – обществено-политически партии и организации, промишлени и строителни предприятия, селски и горски стопанства, на ТКЗС и кооперации, търговски дружества, финансови, просветни, научни и културни институции, здравни организации и др. В архива са приети 1179 фонда на местните структури на БКП.

Фонозаписите и видеозаписите са документи със специфичен характер. Сред богатия фонд от фонозаписи са личните спомени на участници в бригадирското движение, чийто инициатор в национален мащаб е Русенски окръг, спомени на участници във Втората световна война и земеделското движение, на Захаринка Захари Стоянова – Громбах. Видеозаписите са съхранили разкази на участници в горянското движение, в изграждането на ПМасонски знак и грамота на Захари Стоянов. Русе. 1880 г.антеона на възрожденците, в първите екологични демонстрации от 1987–1988 г. и др.

Фотоархивът съдържа около 300 хил. кадъра от всички сфери на обществения, стопанския и културния живот на града в периода 1950–1990 г. Сред тях са и последните снимки на сградата на Русенския затвор, където са излежавали присъди Г. Раковски, Ст. Караджа, участници в четническото движение и др., от разкопаване на гробовете на З. Стоянов, Л. Каравелов и др. и пренасянето на костите им в Пантеона на възрожсенците, от посещението на Захаринка З. Стоянова – Громбах в Русе, откриването на Дунав мост и строителството на сградите, свързани с него – Централна гара, Културен дом на транспортните работници, Русенската опера, Русенски университет, първите работнически жилища и други.

В Държавен архив – Русе са заведени лични фондове на участници в национално-освободителното движение – Никола Обретенов, Захари Стоянов, Иваница Иванов, на двама Доростолски и Червенски митрополити – Михаил и Софроний, и на митрополит Павел Старозагорски, общественици, юристи, педагози, музикални дейци и др.

Списък на фондовете