fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби

Сигнали за корупция


Фондове


ТДА Перник - 1934 г.

Архивните документи, съхранявани в Държавен архив – Перник, са групирани в три масива: фондове за периода до 1944 г. („К“), фондове с документи, създадени след 1944 г. – преобладават архивните фондове на учреждения, промишлени предприятия и трудово кооперативни земеделски стопанства, училища и културни институции; и масив „Б“, включващ предадените през 1993 г. архивни документи на съществувалия до 1990 г. Окръжен партиен архив – Перник и отразяващи дейността на комитетите и първичните партийни организации на БКП в бившия Пернишки окръг в периода 1944–1989 г. Документите са включени в 852 фонда.

В масив “К” няма регистрирани учрежденски фондове за времето до 1878 г. Съществуващите документи от този период са предимно от личен характер, като преобладават документи за притежание на имоти с ценна информация за наименования на местности и населени места. Те са на османотурски език с преводи от по-късни години и се намират във фондовете на съдилищата от Трън и Брезник. Най-старият датиран документ е от 1806 г. – тапия за притежаване на нива и ливади в с. Кошарево, съхранявана във фонда на Миров съд – Брезник. Особен интерес от този период предизвикват архивните документи от личния фонд на Алексо Тричков Мечкарев, който е ктитор и епитроп на манастира в с. Батановци, където са съхранени личното тескере на Мечкарев, имотни документи, писма по строителството на манастира, биографични документи и други, датиращи от 1861–1891 г. Други документи от този период се съхраняват във фонда на манастира „Свети Никола“ – с. Кладница, като вниманието привлича молитвеник с приписки, където е фиксирана датата на закупуването му – 6 януари 1865 г., и бележник на игумена със записки за платените пари през 1874 г. на работещи в манастира.

В архива са запазени по-голяма част от архивните документи на селските общински управления, на околийските полицейски управления, на съдилищата и много училища. В летописните книги на училищата са отразени важни събития не само за тях, но и за населените места. Учрежденските фондове съдържат документи, които предоставят богата информация за икономическото и културното развитие на региона.

Най-богат е фондът на Държавни мини „Перник“. Значението на създадената през 1891 г. мина за цялостното развитие на Перник е огромно. Документите за периода до 1944 г. са в хронологичните граници 1914–1944 г. и са систематизирани в 162 архивни единици – протоколни и заповедни книги, отчети за дейността на мината, бюджети и баланси. Документите свидетелстват за превръщането на Перник в промишлен район, за бързото увеличение на населението и обявяването му през 1929 г. за град и предоставят богата информация за дейността на минното училище, минната болница, минното читалище, работническия театър, музикалното и спортните дружества, тяхното финансиране от минния бюджет и приноса им за развитието на града. От учрежденските фондове за този период много богат е и фондът на Окръжен съд – Трън, който съдържа 1100 архивни единици за периода 1879–1944 г. със сведения за живота в Трънска, Брезнишка и Царибродска околии.

Ценни архивни документи се съхраняват в личните фондове на Иван Земенски, издател на списание „Добър пчелар“ от 1931 до 1946 г. в с. Земен, и на инж. Хелмут Брокс за основаването на Юношеския туристически съюз в България, работата му в Държавна мина „Перник“ и дейността му за популяризиране на туристическото движение в Перник.

В масива документи след Втората световна война са регистрирани фондове на всички учреждения, съществували в периода 1944–1958 г. в Пернишка (от 7 юли 1949 г. Димитровска), Брезнишка, Радомирска и Трънска околии, в периода 1959–1987 г. в Димитровски (след 12 януари 1962 г. Пернишки) окръг, в периода 1988–1998 г. в Пернишка, Брезнишка, Земенска, Ковачевска, Радомирска и Трънска общини, след 1999 г. в Област Перник. Фондовете съдържат сведения за всички сфери на обществения живот: местни органи на власт и управление, съд и прокуратурата, обществени организации и дружества, промишлени и селскостопански организации, строителство, транспорт и съобщения, търговия и финанси, просветна и културна дейности, здравеопазване и спорт. Регулярно фондовете се попълват с нови документи, създавани от дейността на учрежденията.

Особен интерес представляват фондовете на Окръжния народен съвет – Перник, градските и общински народни съвети, които съдържат огромна информация за развитието на региона. Фондовете на промишлени гиганти като Мини „Перник“ (след 1976 г. Минно-енергиен комбинат), Металургичен завод „Ленин“ (сега „Стомана индъстри“ АД), Машиностроителен завод „Струма“, Заводите за тежко машиностроене край Радомир и други представят региона като крупен индустриален център с важно значение за икономиката на страната.

Личните фондове са предимно на стопански дейци и краеведи от областта. Сред тях се открояват фондовете на д-р Николай Илиев с ценни сведения и документи за местни възрожденски дейци, на Елена Рибарова – за историята на Радомирския край, на Йордан Николов – инициатор за провеждането на Националния фестивал на сурвакарите и кукерите в Перник, прерастнал в Международен. Тези документи разкриват исторически факти през погледа на отделната личност.

Архивът разполага с богата научно-техническа документация, която постъпва регулярно от големите промишлени предприятия в региона, както и създадените към тях бази за развитие и внедряване.

Основната част от архивните документи са на хартиен носител. Фотодокументи се съхраняват в различни фондове. Кинодокументи има във фонда на Кино-фото клуб Перник. Съхраняват се и фонодокументи от различни събития в региона. От 2001 г. започна съхраняването на носители на цифрова информация.