fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби

Сигнали за корупция


Фондове


Първият фонд на Държавен архив – Ловеч е № 1К „Църковно настоятелство – с. Абланица“ и е заведен  на 5 дек. 1961 г.

Съхраняваните в архива документи обхващат периода 1830–2005 г. Семейни регистри на Ловеч от 1831 г. и императорски тугри и тапии за притежание на недвижими имоти на османотурски език от 1830 г. са най-ранните документи. Най-старите фотодокументи са портрет на воеводата Тодор Кирков от 1829 г. от личен фонд Ненчо Рашов (ф. 997) и снимки на родовете Шавкулови и Сиркови от 1855 г. в семеен фонд Гуневи (ф.1285). В Частично постъпление № 160 се пази Елементарна география от Коккони, отпечатана през 1849 г., а в ЧП 271 – обръщение на Търновски митрополит Иларион до жителите на епархията от 1873 г.

В Ловешкия архив се съхранява в оригинал писмото на воеводата Тодор Кирков до вуйчо му Иван Драсов в Браила от 28 март 1876 г. за осигуряване въоръжението на предстоящото Априлско въстание.

Във фонда на Ловешка градска община – най-старият и богат фонд в архива, се пазят в ръкопис изключително ценни материали за обществено-политическото, икономическото, църковното, културно-просветното и пр. развитие на региона за периода 1877–1992 г., между които и първият протокол на Градския управителен съвет в Ловеч от 30 август 1877 г.

Ценни изворови материали за историята на региона се съхраняват във фондовете на: градски и селски общински управления и кметства (1891–1990), околийски полицейски управления в Тетевен и Троян (1882–1944) , Ловешка митрополия (1895–1948), църковни настоятелства (1897–1957), Окръжен и районен съд – Ловеч (1879–1997), Областен съд – фирмени дела (1898–1954), околийски агрономства (1890–1944) , Окръжен ветеринарен лекар – Ловеч (1891–1900) и околийски ветеринарни служби – Ловеч и Троян (1898–1944), Административно лесничейство – Ловеч (1891–1944), Българска земеделска и кооперативна банка – Луковит (1873–1944), в преписките, летописните и протоколни книги на първите светски училища, гимназии и техникуми в града и областта (1878–2002), читалищата (1885–1992) и много други фондове на промишлени предприятия и организации от по-ново време.

Документалният масив проследява развитието на икономиката, селското и горското стопанство, културата и просветата, църковното дело, здравеопазването, спорта и туризма, както и историята на политически и обществени организации и дружества в Ловешки регион. Сред тях особен интерес представляват фондовете на: Събирателно дружество „Попов-Джабарски“ – Ловеч, създадено през 1924 г., осъществявало търговски връзки със САЩ и много европейски държави, носител на златен медал и почетни дипломи от изложенията за хранителни стоки в Брюксел и Бари през 1935 г. и 1938 г.; нарочни баланси и фирмени дела на национализирани предприятия в Ловешки окръг (1945–1958); Женско благотворително дружество „Благодетел“ – Ловеч (19211944); Воден синдикат „Осъм“ – Ловеч (1922–1945); Кожарско училище „Марийка и Маринчо Караконови“ – Ловеч (1927–2000); Гимназията за чужди езици в Ловеч (1926–2000) и много други.
Богатият фотодокументален архив, постъпил в архива при закриване на „Българска фотография“ ЕАД – клон Ловеч през 1999 г., допълва историческия облик на региона.

От 1983 г. в Ловешкия архив се комплектува и на научно-техническа документация (НТД). Във фондовете на: „Електроинструменти“ – Ловеч, Завод за микродвигатели „Елпром“ – Тетевен, Завод за радоиотехническо оборудване „Иван Туйков“ –Тетевен, ХФЗ – Троян, фабрика „Велур“ – Ловеч, ОТПК „Троянска керамика“ –Троян, Архитектурно-исторически резерват – Ловеч, Проектантска организация – Ловеч, НТС – Ловеч и др. е запазена конструкторска, технологична и проектно-сметна документация.

Важно допълнение към учрежденския масив от документи са и личните фондове. В архива се пазят уникални документи и снимки за музикалната история и традиции на Ловешкия край във фондовете на музикалните дейци: Камен Луков, Данаил Василев, Димитър Терзиев, Владимир Парушев, Михаил Бъжев, Красимир Андреев, Милен Тотев и др. Героят от Балканската война ген. Марко Атанасов е дарил богат документален и снимков материал за периода на войните 1912–1918 г. За изучаване историята на здравеопазването в града изключителен принос има личният архив на д-р Крум Иванов. Богати и ценни са дарените фондове и на краеведа Нено Гунев; на културните дейци Ненчо Рашов и Христо Хараланов; на поетите и писателите – Иван Войник, Иван Цанков, Димитър Съботинов, Борис Сираков, Найден Чернев; на учителите Иван Инджов, Цветан Пенчев, Божана Стойкова, Станимир Стоянов; на художника Петър Дочев и заслужилия майстор на народните художествени занаяти Найден Тотев; на актьорите Цани Цанов, Марин Балкански, Христо Цанов (Новак) и пр.

Списък на фондовете