fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби

Сигнали за корупция


Фондове


Владало за покупка и продажба на земя в землищата на селата Пчеларово и с. Петелово Четата на Тракийската организация от региона през 20-те години

Най-старият документ в Държавен архив – Кърджали е Владало за получаване право на собственост върху земеделска земя чрез покупко-продажба между жители на селата Хоразлар (днешното Петково) и Кованлък (днешното Пчеларово) от 1884 г., заведен като частично постъпление. Годишникът на Одринския вилает от 1882 г. дава подробно описание на околиите Кърджали, Ардино, Ивайловград, Крумовград. Стари документи – ипотечни записи на длъжници 1893–1918 г., се пазят и във фонда на Българска земеделска и кооперативна банка – Ивайловград.

Интересни фондове след 1944 г. са тези на местните органи на власт и управление, фирма „Бентонит“ – Кърджали, ДП „Тютюнева промишленост“ – Кърджали, Оловно-цинков завод – Кърджали, VІ-то Рудоуправление на „Горубсо“ – Кърджали, Държавна опитна станция по тютюна – Джебел, ДСП „Язовир“, ДСП „Язовир Студен кладенец“.

Най-богатият личен фонд (438 архивни единици) е на Мара Тонева Михайлова – журналистка и общественичка. Той съдържа илюстрован търговско-стопански очерк за Кърджали, ръкописи на издирени западнотракийски песни, спомени на бежанци от Беломорието, за събитията преди и след 9 септември 1944 г., за Балканската война и други.

Интересен е случаят с придобиването на фонда на Гюмюрджинския окръжен съд. Документите са спасени от претопяване и са предоставени на Държавен архив – Кърджали. Те отразяват дейността на съда в периода 1913–1920 г., когато съдът е бил Окръжен, и за периода 1941–1944 г., когато е бил Областен.

В архива се съхраняват фондовете на създадените след Освобождението от османско владичество през 1912 г. градски общински управления в Ивайловград, Крумовград, Кърджали и Момчилград (1912–1944); Окръжно полицейско управление в Момчилград и околийски управления в Ардино, Ивайловград, Крумовград, Кърджали и Момчилград (1912–1944); органи на съда и прокуратурата, комисарства и комитети за обществена предвидливост (1915–1944) и данъчни управления (1915–1944). Най ранните културно-просветни институции са представени от 35 фонда на основни и средни училища в района (1913–1944 ).

Във фондовете на околийските управления, на Околийската комисия за настаняване на бежанците – Крумовград и на общинските управления се съдържа информация за преселването и заселването на бежанци от Западна Тракия на територията в периода 1915–1932 г., за тяхното настаняване, одворяване, оземляване и снабдяване с инвентар, за трудностите, които срещат бежанците в новите земи и отношението на местните власти и на Тракийската революционна организация към бежанския въпрос, за числеността и състава на бежанците в отделните общини. Интересни са сведенията от документи на общинските управления в Мандрица и Ивайловград за числеността, състава и изселванията извън страната на албанското население на с. Мандрица през 1929 г.

Възникването и утвърждаването на българските църковни институции на територията на Кърджалийски окръг се забавя от значително по-късното му освобождение и от силното влияние на Гръцката патриаршия в тези земи до 1912 г. Повечето от документите на българските православни църковни институции преди 9 септ. 1944 г. са унищожени. Най- старите запазени документи са от 1915 г. и принадлежат на църковното настоятелство на храм „Св. Вмчк Георги“ – Кърджали.

Документите от фондовете, съхранявани в Държавен архив – Кърджали, съдържат сведения за създаването на българската държавна администрация на територията на Източните Родопи; за демократичните партии и организации; за процесите, протичащи сред голяма част от българските мохамедани и тюркоезичното население; за администрацията в българските земи, останали извън пределите на България след Ньойския договор от 1919 г.; за тракийското легално и нелегално движение; за настаняването и оземляването на тракийските бежанци в Кърджалийски окръг; за установяването на властта в периода 1944–1956 г.; за Македоно-одринската революционна организация и освобождението на Източните Родопи; за сложните обществено-политически промени през 1913–1918, 1944–1948, 1985–2000 г.

Първата сграда на Българска народна банка в Кърджали – 1912 г. ( в която е отсядал Алеко Богориди  в Кърджали)
 
Списък на фондовете