fb      A A A размер шрифт    English English
DAA header img
 
Е-УСЛУГИ


Издания

Изложби


Сигнали за корупция


ФОНДОВЕ


           В Централния държавен архив (ЦДА) се съхранява  сравнително малък масив от документи за периода до Освобождението на България (1878). Фондът на Гюмюшгердан  дават сведения за икономическото състояние на населението в Южна България, бита и етническия състав на населението в Родопите. Във фонда на Върбишки султани Герай са запазени не само оригинални тапии, съдебни решения, писма на османотурски език за подялбата на владенията между техните наследници и придобитите от тях имоти, но и документи за споровете им със селяните, за откупуването и събирането на данъците в Шуменска, Новопазарска, Провадийска и други кази, за събирани такси и др. На специално съхранение са отделни оригинални документи от Христо Ботев, Любен Каравелов, Васил Левски, Стефан Стамболов, а във фонда на Михаил Греков – спомени, записки и статии за тях. Особено ценен е фондът на Българската Екзархия и подведомствените й митрополии в Османската империя (Турция), в който се намира ферманът за създаването и устава на екзархията, както и документи за отношенията между правителството и църквата, изложение за уреждане на юридическото положение на българските екзархийски имоти в Турция, тапии за тях и др.

        Основната част от съхраняваните в архива фондове са от периода след Освобождението на България през 1878 г. до наши дни и са от учрежденски произход – документи на висшите държавни институции на законодателната, изпълнителната, съдебната и църковната власт в България и на подведомствените им структури, включително на Временното руско управление в България (1877–1878), на ведомствата в Източна Румелия (1879–1885) и на органите на изпълнителната власт, действали в новоприсъединените към България земи в Беломорска Тракия и в Македония през 1915–1918 и 1941–1944 г. Това са преди всичко фондовета на върховните органи на държавната власт – Канцелария на императорския руски комисар в България, Народно събрание, Областно събрание на Източна Румелия, Държавен съвет (1881–1883), Mонархически институт, Регентство, Председателство на Народна република България, Министерски съвет, министерства. Документите отразяват многостранно историята на модерната българска държава – полагането на основите на политическото и административно устройство на Княжество България и Източна Румелия; Учредителното събрание и приемането на първата българска конституция; Съединението и Независимостта на България; борбата за национално обединение; развитието на българския парламентаризъм; драматичните събития на  9 юни 1923 г., 19 май 1934 г., 9 септември 1944 г. и др; както и развитието на икономиката, банковото дело, просветата и културата. Допълват ги фондовете на обществените и частните стопански, финансови, професионални, политически, патриотични, емигрантски, научни и културно-просветни, религиозни организации, дружества, съюзи, фирми и др. Запазени иса документите на големи частни и държавни банки, на банки с български и чужд дялов капитал и на български клонове на чужди банки. Съхраняват се и документални материали за учредяването и дейността на редица научни институти с изследователски или приложен характер, на научни, научно-популярни и културно-просветни дружества, комитети и съюзи в сферата на природните науки и на хуманитаристиката, на професионалните сдружения в сферата на свободните професии и в отделни сектори на интелектуалния и техническия труд – „Съюза на общинските служители“, „Съюза на българските адвокати“, „Сдружението на българските съдии“, „Инженерно-архитектната камара“, „Съюза на българските инженери и архитекти“, „Дружеството на столичните журналисти“ и др.

            Най-ценни по своето значение за българската история, а и като художествена изработка са знакови документални  реликви на Третата българска държава: Търновската конституция и Манифестът за обявяване на независимостта на България, конституции и конституционни проекти. Към тази група са и документите на Монархическия институт, в койтосе съхраняват укази, тронни слова и речи на Фердинанд І, преписки на Интендантството и цивилната листа, албуми със снимки от различни събития, кореспонденция и др.

            Многобройни са документите на органите на централната държавна власт до наши дни – укази, законопроекти и закони, протоколи, заповеди, постановления, наредби и мотиви към тях и др. за организиране и провеждане на дейността на правителство в областта на държавната политика в различните направления. Интерес представляват отчетите по изпълнение бюджета на държавата, състоянието на Столична голяма община след бомбардировките (1944 г.), по финансови задължения на страната към Германия (1946), за индустрията на НРБ, списъци на лица с национализирани предприятия (1951),  плащания по Крайовската спогодба (1951), заповеди за плащания по отчуждени имоти, преписки за определяне курса на лева, указ за създаване на свободни безмитни зони (1987), бюлетини за дейността на митниците и др. В архива се съхраняват и документи за бежански имоти на българи от Егейска и Одринска Тракия (Гърция, Турция), Македония, Румъния и Югославия – лични досиета и домакински сведения с описание на изоставените имоти по населени места, преписки по изоставени имоти, лични досиета с описание на имотите, получени от българската държава като обезщетение, доклади, клетвени декларации на бежанци от 1944 г. за изоставените от тях имоти в Гърция и Югославия и др.

          Освен във фондовете на държавните институции, на политическите и обществените организации, активният политическият живот на страната има отражение и в съхранените в архива лични фондове. Сред най-значимите са тези на министър-председателите д-р Константин Стоилов, д-р Васил Радославов, ген. Рачо Петров, Андрей Ляпчев, д-р Петър Гудев, Иван Ев. Гешов, Александър Стамболийски, Иван Багрянов, проф. Богдан Филов и на министрите проф. Борис Йоцов, Христо Калфов, Григор Василев, Райко Даскалов, Христо Стоянов, Славейко Василев, Димитър Гичев, Георги Кулишев, Първан Драганов, ген. Никола Жеков, ген. Климент Бояджиев, ген. Никола Михов, Димитър Шишманов, Александър Людсканов, Константин Величков, Иван Стоянович, Найчо Цанов и редица други. Ценен извор за историята е личната кореспонденция. Поради сравнително късното създаване на държавните архиви, много документи на държавните учреждения като официални доклади, изложения, писма, дипломатически рапорти, са се запазили само в личните фондове. За някои исторически събития и явления, като например национално-освободителното движение на българите след Берлинския конгрес, официални документи почти няма. Основната изворова база за тях се намира в личните фондове на неговите дейци – ген. Александър Протогеров, на Тодор Александров, Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Матов, Гьорче Петров, Михаил Герджиков, П. К. Яворов, Георги Попхристов, Христо Силянов, Тома Карайовов, Иван Михайлов, инж. Христо Станишев, Борис Сарафов, Стоян Михайловски, Коста Митев Саръкостов, на добруджанските дейци Иван Пенаков, Петър Габе, Христо Капитанов, на западнопокраинския деец, поета Емануил Попдимитров и редица други.
            Българските военни дейци имат своето особено значимо място в борбата за налагане и утвърждаване на българската държавност. Във войните за защита на суверенетитета на България и за национално обединение начело на българската войска са такива достойни командири като генералите Климент Бояджиев, Георги Вазов, Никола Жеков, Христо Луков и Никифор Никифоров, чиито документи се съхраняват в ЦДА. Не по-малко интересни са фондовете на военния адютант на цар Борис ІІІ Коста Скутунов, военния лекар д-р Михаил Стоянов, генералите Иван Тулешков, Петър Тантилов, Александър Димитров, Симеон Ванков, Владимир Заимов, Павел Христов, Христо Недялков, Васил Кутинчев, Никола Михов, полк. Петър Хаджииванов Александър Протогеров, Димитър Мустаков и др.                   
            Ценни свидетелства за ролята и мястото на Българската православна църква и духовенството в историческата съдба на народа са запазени във фондовете на Българския екзарх Йосиф І, Старозагорския митрополит Методи Кусевич, Българския екзарх Стефан, Българския патриарх Кирил и на редица други духовници са запазени безценни извори за църковната, политическата и културна история на България и на останалите след Берлинския конгрес поробени български земи.
           Точните науки са представени с архивите на химиците проф. Асен Златаров, проф. Захари Караогланов, Теодора Ковачева, физиците Аркадий Стоянов, проф. Спиридон Ганев, проф. Димитър Дудулов, проф. Саздо Иванов. Едни от най-силните пера в българската журналистика също са оставили документални фондове в ЦДА – Велчо Велчев, Кръстю Станчев, Симеон Радев, Данаил Крапчев, Христо Бръзицов, П. Н. Даскалов, Райко Алексиев,  Есто Везенков, Петко Тихолов, П. К. Чинков и много други, чиято лична документация е неоценим принос към  историята на периодичния печат у нас. Запазени са и архивите на голям брой български поети, писатели и литературни критици, на най-изтъкнати литературни творци като Алеко Константинов, Петко Тодоров, Пею Яворов, Кирил Христов, Дора Габе, Димчо Дебелянов, Мара Белчева, проф. Александър Балабанов, Яна Язова, Любомир Бобевски, Стилиян Чилингиров, Христо Борина, акад. Петър Динеков, Веселин Ханчев, Стефан Дичев, проф. Любен Георгиев. Значимо присъствие имат документалните материали на композиторите Панайот Пипков, Иван Кюлев, Маестро Георги Атанасов, Драгия Тумангелов, Илия Кръстеняков, Панчо Владигеров, Хераклит Несторов, Саша Попов, Любомир Пипков, Георги Димитров, Йосиф Цанков и др. Безценен извор за историята на българския театър е документалното наследство на Иван Попов, Гено Киров, Вера Игнатиева, Зорка Йорданова, Георги Стаматов, Адриана Будевска и др. В списъците на театралните трупи, в разработките на роли, програми, афиши, спомени, статии и в много писма се откриват важни факти за постановки и театрални дейци, за художествените възгледи на времето. В съхраняваната в ЦДА колекция «Д-р Симов» са намерили място гравюри, карти и книги за периода от Средновековието до началото на 20 век.             

         В ЦДА се съхранява документалният масив на бившия Централен партиен архив на БКП. База за неговото формиране са документи на Задграничното бюро, донесени от политемигранти,  завърнали се от СССР. От 1968 г. започва комплектуването и на най-голямата тематична сбирка с материали по националния въпрос от оригинални документи, снимки, спомени, свързани с националноосвободителното движение на българите в Македония, Тракия и Добруджа. Централно място в масива документи на БКП заема фондът на нейните висши органи – материали от конгреси и конференции (протоколи, програми, отчетни доклади, резолюции, устави, правилници и др.) от учредяването на партията до 1989 г; документи от дейността на ЦК на БКП и неговите органи на колективно ръководство – Пленум, Политбюро, Секретариат и помощен апарат. В този масив са включени и  фондовете на други представителни органи и помощни структури, действали в периода до Втората световна война, както и на известни партийни дейци: Димитър Благоев, Христо Кабакчиев, Васил Коларов, Кръстю Раковски, Станке Димитров – Марек, Антон Иванов и др.

          В архива е формирана колекция от  копия на документи за българската история, издирени и придобити след многогодишни проучвания от български изследователи и архивисти в чуждестранни архивохранилища, библиотеки и частни колекции от 43 страни, между които Русия, Великобритания, САЩ, Австрия, Франция, Швейцария, Ватикана и много други европейски държави.  Първото постъпление е получено през 1964 г. от Мерзебург, Германия. Хронологичният обхват на документалния материал е широк – от ІХ до края на ХХ в. – и наброява 3,5 милиона кадъра, ксерокопия, микрофиши, фотокопия и цветни позитиви.
Списък на фондовете